облива

Речник на българския език

1. облива — сег. вр., 3 л., ед. ч.

облива е производна форма на обливам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. облива — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

облива е производна форма на обливам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. облива — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

облива е производна форма на обливам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).