облещите

Речник на българския език

1. облещите — сег. деят. прич. мн. ч. членувано

облещите е производна форма на обля (сег. деят. прич. мн. ч. членувано).

2. облещите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

облещите е производна форма на облещя се (сег. вр., 2 л., мн. ч.).