облещила

Речник на българския език

1. облещила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

облещила е производна форма на облещя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. облещила — мин. деят. св. прич. ж. р.

облещила е производна форма на облещя се (мин. деят. св. прич. ж. р.).