облещи

Речник на българския език

1. облещи — сег. деят. прич. мн. ч.

облещи е производна форма на обля (сег. деят. прич. мн. ч.).

2. облещи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

облещи е производна форма на облещя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. облещи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

облещи е производна форма на облещя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. облещи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

облещи е производна форма на облещя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

5. облещи — повелително наклонение, ед. ч.

облещи е производна форма на облещя се (повелително наклонение, ед. ч.).