облещел

Речник на българския език

1. облещел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облещел е производна форма на облещя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облещел — мин. деят. несв. прич. м. р.

облещел е производна форма на облещя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).