облечало

Речник на българския език

1. облечало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облечало е производна форма на облека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облечало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облечало е производна форма на облека (мин. деят. несв. прич. ср. р.).