облети

Речник на българския език

1. облети — мин. страд. прич. мн. ч.

облети е производна форма на облея (мин. страд. прич. мн. ч.).

2. облети — сег. вр., 3 л., ед. ч.

облети е производна форма на облетя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. облети — повелително наклонение, ед. ч.

облети е производна форма на облетя (повелително наклонение, ед. ч.).