облекчил

Речник на българския език

1. облекчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облекчил е производна форма на облекча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облекчил — мин. деят. св. прич. м. р.

облекчил е производна форма на облекча (мин. деят. св. прич. м. р.).