облекчало

Речник на българския език

1. облекчало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облекчало е производна форма на облекча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облекчало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облекчало е производна форма на облекча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).