облей

Речник на българския език

1. облей — повелително наклонение, ед. ч.

облей е производна форма на облея (повелително наклонение, ед. ч.).

2. облей — повелително наклонение, ед. ч.

облей е производна форма на облея (повелително наклонение, ед. ч.).