облеело

Речник на българския език

1. облеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облеело е производна форма на облея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облеело е производна форма на облея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. облеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облеело е производна форма на облея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. облеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облеело е производна форма на облея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).