облеели

Речник на българския език

1. облеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

облеели е производна форма на облея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. облеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

облеели е производна форма на облея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. облеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

облеели е производна форма на облея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. облеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

облеели е производна форма на облея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).