облегнело

Речник на българския език

1. облегнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облегнело е производна форма на облегна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облегнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облегнело е производна форма на облегна се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).