облегнел

Речник на българския език

1. облегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облегнел е производна форма на облегна се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

облегнел е производна форма на облегна се (мин. деят. несв. прич. м. р.).