облегнало

Речник на българския език

1. облегнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облегнало е производна форма на облегна се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облегнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

облегнало е производна форма на облегна се (мин. деят. св. прич. ср. р.).