облегнал

Речник на българския език

1. облегнал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облегнал е производна форма на облегна се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облегнал — мин. деят. св. прич. м. р.

облегнал е производна форма на облегна се (мин. деят. св. прич. м. р.).