облакътявал е

Речник на българския език

1. облакътявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облакътявал е е производна форма на облакътявам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облакътявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облакътявал е е производна форма на облакътявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. облакътявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облакътявал е е производна форма на облакътявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).