облакътявало

Речник на българския език

1. облакътявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облакътявало е производна форма на облакътявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облакътявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облакътявало е производна форма на облакътявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. облакътявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

облакътявало е производна форма на облакътявам се (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. облакътявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облакътявало е производна форма на облакътявам се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).