облакътявал

Речник на българския език

1. облакътявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облакътявал е производна форма на облакътявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облакътявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облакътявал е производна форма на облакътявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. облакътявал — мин. деят. св. прич. м. р.

облакътявал е производна форма на облакътявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. облакътявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

облакътявал е производна форма на облакътявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).