облакътява

Речник на българския език

1. облакътява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

облакътява е производна форма на облакътявам се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. облакътява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

облакътява е производна форма на облакътявам се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. облакътява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

облакътява е производна форма на облакътявам се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).