облажил си

Речник на българския език

1. облажил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

облажил си е производна форма на облажа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. облажил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

облажил си е производна форма на облажа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).