облажел

Речник на българския език

1. облажел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облажел е производна форма на облажа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облажел — мин. деят. несв. прич. м. р.

облажел е производна форма на облажа (мин. деят. несв. прич. м. р.).