облада̀ние
—
съществително име, среден род
(тип 72)
Значение
ср., само ед. Остар.
1. Притежание на нещо; собственост.
2. Самообладание. Той запази обладание.
1. Притежание на нещо; собственост.
2. Самообладание. Той запази обладание.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- облъдание
- убладание
- ублъдание
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | об-ла-да-ние | |
|---|---|---|
| членувано | об-ла-да-ни-е-то | |
| мн.ч. | об-ла-да-ния | |
| членувано | об-ла-да-ни-я-та |