обладало

Речник на българския език

1. обладало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обладало е производна форма на обладая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обладало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обладало е производна форма на обладая (мин. деят. св. прич. ср. р.).