облагало

Речник на българския език

1. облагало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облагало е производна форма на облагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. облагало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

облагало е производна форма на облагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. облагало — мин. деят. св. прич. ср. р.

облагало е производна форма на облагам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. облагало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

облагало е производна форма на облагам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).