облагал

Речник на българския език

1. облагал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облагал е производна форма на облагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. облагал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

облагал е производна форма на облагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. облагал — мин. деят. св. прич. м. р.

облагал е производна форма на облагам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. облагал — мин. деят. несв. прич. м. р.

облагал е производна форма на облагам (мин. деят. несв. прич. м. р.).