обкръжил

Речник на българския език

1. обкръжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обкръжил е производна форма на обкръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обкръжил — мин. деят. св. прич. м. р.

обкръжил е производна форма на обкръжа (мин. деят. св. прич. м. р.).