обкрачило

Речник на българския език

1. обкрачило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обкрачило е производна форма на обкрача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обкрачило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обкрачило е производна форма на обкрача (мин. деят. св. прич. ср. р.).