обкрачил

Речник на българския език

1. обкрачил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обкрачил е производна форма на обкрача (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обкрачил — мин. деят. св. прич. м. р.

обкрачил е производна форма на обкрача (мин. деят. св. прич. м. р.).