обкрачело

Речник на българския език

1. обкрачело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обкрачело е производна форма на обкрача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обкрачело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обкрачело е производна форма на обкрача (мин. деят. несв. прич. ср. р.).