обковавал е

Речник на българския език

1. обковавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обковавал е е производна форма на обковавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обковавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обковавал е е производна форма на обковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обковавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обковавал е е производна форма на обковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).