обковавало

Речник на българския език

1. обковавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обковавало е производна форма на обковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обковавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обковавало е производна форма на обковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. обковавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

обковавало е производна форма на обковавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. обковавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обковавало е производна форма на обковавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).