обковавала

Речник на българския език

1. обковавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обковавала е производна форма на обковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обковавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обковавала е производна форма на обковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. обковавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обковавала е производна форма на обковавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. обковавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обковавала е производна форма на обковавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).