обковавал

Речник на българския език

1. обковавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обковавал е производна форма на обковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обковавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обковавал е производна форма на обковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. обковавал — мин. деят. св. прич. м. р.

обковавал е производна форма на обковавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. обковавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

обковавал е производна форма на обковавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).