обкичил е

Речник на българския език

1. обкичил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обкичил е е производна форма на обкича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обкичил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обкичил е е производна форма на обкича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).