обкичило е

Речник на българския език

1. обкичило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обкичило е е производна форма на обкича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обкичило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обкичило е е производна форма на обкича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).