обкичило

Речник на българския език

1. обкичило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обкичило е производна форма на обкича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обкичило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обкичило е производна форма на обкича (мин. деят. св. прич. ср. р.).