обкичил
1.
обкичил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обкичил
е производна форма
на обкича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обкичил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обкичил
е производна форма
на обкича (мин. деят. св. прич. м. р.).