обкичил

Речник на българския език

1. обкичил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обкичил е производна форма на обкича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обкичил — мин. деят. св. прич. м. р.

обкичил е производна форма на обкича (мин. деят. св. прич. м. р.).