обкичи

Речник на българския език

1. обкичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обкичи е производна форма на обкича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обкичи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обкичи е производна форма на обкича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обкичи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обкичи е производна форма на обкича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обкичи — повелително наклонение, ед. ч.

обкичи е производна форма на обкича (повелително наклонение, ед. ч.).