обкичело

Речник на българския език

1. обкичело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обкичело е производна форма на обкича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обкичело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обкичело е производна форма на обкича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).