обкичела

Речник на българския език

1. обкичела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обкичела е производна форма на обкича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обкичела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обкичела е производна форма на обкича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).