обкичел

Речник на българския език

1. обкичел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обкичел е производна форма на обкича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обкичел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обкичел е производна форма на обкича (мин. деят. несв. прич. м. р.).