обкичва

Речник на българския език

1. обкичва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обкичва е производна форма на обкичвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обкичва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обкичва е производна форма на обкичвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обкичва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обкичва е производна форма на обкичвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).