обкантяла

Речник на българския език

1. обкантяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обкантяла е производна форма на обкантя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обкантяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обкантяла е производна форма на обкантя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).