обкантило

Речник на българския език

1. обкантило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обкантило е производна форма на обкантя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обкантило — мин. деят. св. прич. ср. р.

обкантило е производна форма на обкантя (мин. деят. св. прич. ср. р.).