обкантили

Речник на българския език

1. обкантили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обкантили е производна форма на обкантя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обкантили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обкантили е производна форма на обкантя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).