обкантила е

Речник на българския език

1. обкантила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обкантила е е производна форма на обкантя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обкантила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обкантила е е производна форма на обкантя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).