обкантила

Речник на българския език

1. обкантила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обкантила е производна форма на обкантя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обкантила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обкантила е производна форма на обкантя (мин. деят. св. прич. ж. р.).