обкантил

Речник на българския език

1. обкантил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обкантил е производна форма на обкантя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обкантил — мин. деят. св. прич. м. р.

обкантил е производна форма на обкантя (мин. деят. св. прич. м. р.).