обкантил
1.
обкантил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
обкантил
е производна форма
на обкантя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
обкантил —
мин. деят. св. прич. м. р.
обкантил
е производна форма
на обкантя (мин. деят. св. прич. м. р.).