обкантели

Речник на българския език

1. обкантели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обкантели е производна форма на обкантя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обкантели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обкантели е производна форма на обкантя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).